ОСТАНИ...

Спри да вярваш във това,

че отидеш ли си, бързо ще спре да боли...

мъка, сълзи... ден-два...

и на третия, ще се усмихна! Дали!?

Не, няма да боли! Ужасно много, ще боли!

И дълго ще е празно в мене,

никой няма очите да целува, както ти,

ще горчи усмивката, щом не е за тебе!

Косите ще отрежа, ще полудея...

мъката ми не ще да свърши скоро,

и да поискам със земята да се слея,

пак ще ме болиш, отново и отново...

Остани... не ме наказвай с този бич!

Не искай да ме видиш в безната дълбока,

в сърцето си за тебе имам обич,

поне за още сто живота!!!

посветено

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf