Крепост

Животът ни зида отдавна във крепост,
отдавна затваря ни в себе си той.
Ревниво ни пази с жестока свирепост,
във крепостни хора превърна ни свои.
Лъжлива реалност градим без умора.
Бялото в черно превръщаме днес.
Цветно никъде не среща ни взора,
а вие животът, като гладен пес.
Звездите - невидими, птиците - неми.
Любовта - виртуална, животът - назаем.
В робство живеем в охолство залени,
два пъти роби - щом не мечтаем.
Във вълшебства не вярваме.
Бога - отричаме...
Всичко пресмятаме само в пари.
И в миг се оглеждаме,
животът - отминал е
останало само едно - СЕЛАВИ.

------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: музика
раздел: Лирика -> Гражданска
публикувана на: 2008-05-02
прочитания: 120
точки: 35 ( виж далите точки )
коментари: 2 ( виж коментарите )
препоръчано от: 10 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7361
   Автори: 1980
   Произведения: 43682
   Съобщения: 185484
   Лексикони: 1894
   Коментари: 61818
   SMS-и: 776
   Снимки: 4581