Обичам те, но ти обичаш друга!
Какаво да направя, кажи?!
Любовта на другите все не ми стига.
Не искам чужди, а искам твойте очи!
Страх ме е да ти призная,
страх ме е, че ще боли,
защото изпадам в омая,
а сърцето ми твоето име мълви.
Поглеждам нагоре, поглеждам встрани -
сама съм, до мене никой няма,
назад се обръщам с насълзени очи,
трябваше да бъдеш там, но това бе измама.
Глупачка бях!... Повярвах ти дори!
Не мислех, че толкова ще е трудно.
А любовта сърцето ми гори
и то бушува бурно.
В думите ти безразличие личи
и то пронизва ме в сърцето,
тъмни са твоите очи,
както тъмно е небето.
Избор нямаш, разбери -
или си с мен, или си сам!
Не ми ли вярваш?! Погледни!
Видя ли?... Никой няма там!
Не казвам, че трябва да си с мен.
Казвам ти, че те обичам.
Че за тебе мисля ден след ден,
и че в името ти се заричам.
Ти убиваш ме, уви,
и знаеш, че става така!
А знаеш ли колко боли
някой да ти вземе любовта?!
По-добре живота ми вземи
и на моя Ад сложи края!
Спри! Стига с тези лъжи!
И миг не мога да изтрая!
Сърцето силно тупти,
ела, бъди до мен.
Прегърни ме, за ръка ме улови,
нека бъда в твоя плен!
От този свят нищичко не искам,
само мъничко любов,
но май ще трябва да си ида,
защото да ми я дадеш не си готов!