Един за друг

Пияна съм, все повече езична...
без мисли и без думи - обуздана.
Сърце със шепот - бяла раковина,
единствено от тебе разгадана.

По брегове съдбовно припознати
от вчера бях в незримото ти утре.
Довиждах те на рая в светлината
и раждах те във мен хиляда пъти.

Роса потрепва в меките ти длани,
когато ме докосваш и прочиташ,
минутите - дъждовни капки падат
и вечността е грешно ненаситна.

Нима не предусещаш лудостта ми,
неравното булдозерно ръмжене
от стъпканата суета в краката ми
- истиността, с която те приемам?

Предвкусена любов ни очертава,
тела и дух - безбожни от живеца.
Познавам те и знам, че ме познаваш
- един за друг - ни съживи Твореца!

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf