С.л.а.б.а

***************************
Изсуках жадно мъките чутовни
в съсухрената гръд на подлостта
и клетъчно ядрото ми ги помни,
съдбата сочи пътя ми с ръка.

Безкрайността челото ми целува
и звездното небе извръща поглед
калъфката ми прилепи приплюват
в кошмарните ми нощи гномородни.

И млечен път графитно крие
на мрака вечен чудесата.
Пастелна съм като магия,
бетонена от към душата.

Цвета ми е пронизан от стрелата
на жалките ми спомени за рая.
Усмивката на Ева - непозната,
очите - жалък опит ,да мечтая.

Къде се скриха питам - планините,
които трябва да преместя с вяра?
Не ги намерих,търся и ги викам...
а ехото във мен... ми отговаря.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf