Времето на спомените

Разумната пътека
в мен
ги подрежда,
а другата, на сърцето
пак ме отвежда
при знаците от въпроси,
стаени
в очите на минали хора
в моите стъпки.

И тръпки,
и трепет, и лека умора,
разпиляват
или пък събират
бушуващи мисли,
както моливът
изписва неказани думи
по белите листи.

Спомени всякакви -
гонени, чакани,
плакали,
скрити в тъмното
на нощта,
плахо поглеждат
към светлото на деня
и се свиват
в своите кътчета.
Притихнали, очакват
тишината на залеза,
да си поговорят
отново с вечерта.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf