Маркери

В лабораторията клинична,
при сестричката ми най-лична.

Чуствам се като в рая там,
кръвта си съм готов да дам.

Само като ме пипне по ръката,
и ми омекват бързо краката.

Но пък изобщо не ме боли,
как ги бие тези остри игли?!?

Мерника й е много точен,
погледа й благ и непорочен.

И после със запретнат ръкав,
каза да натискам да не стане гаф.

Във вътрешната стая -на стола,
държах щастлив ръката си гола.

След пет минути пристигна,
и с едното око леко ми намигна.

Не можем да останем двама,
опашката беше много голяма.

-Трябва да бачкам - времето е кът,
-Добре, ще се видим някой друг път.

Иди се върни на твоя пост,
ще те чакам до "Железния мост".

Ще направим една разходка,
със моята стара дървена лодка.....

30,04,2008 г. Н.Василев

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf