Когато видя камъка, приседна до него. Оставаха му хиляди години живот, така му бе казал магът, и той трябваше да решава какво да прави през това време. Знаеше много заклинания и опита всички, за да разцепи камъка, но не успя. Седеше до него и по цял ден го обхождаше с длани. Така кожата му ставаше все по-твърда, а камъкът - все по-мек. Когато станаха еднакви смисълът да продължава изчезна и той внимателно пусна малкото пясъчно зърно на земята. После много бавно се изправи и напусна това място в една от всичките посоки, които не означаваха нищо.