Горчив е данъкът

Баща ми ще продава бащин дом.

И задушаващото чувство на предателство

със дъждоносни облаци му пълни погледа

и бръчките по челото сгъстява.

И някак се смали и се прегърби.

Пропуши пак. И странно и унесено

говори и се движи - сякаш тръгва

на много дълъг път без себе си...

Разбирам го - без думи и движения.

И песъчинките на ранните ми спомени

бодат полепнали по мене -

да ги изтръскам - просто невъзможно е...

И мойто детство още там се крие,

със мишките на стария таван.

Люлее се на сухата кайсия

във люлка от въже и от възглавница...

И сънищата ми препускат като кончета

към старата чешма със коритата.

И всяка нощ изпиват жадно прошката,

която баба някога ми даде...

Горчив е данъкът. И няма издължаване

пред мъртвите, живели в този дом...

Сам да простиш на себе си - загърбил прага,

с изгарящите сребърници в джоба ...

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf