Равновесие

Пак престанах да търся великата,
необятната лунна любов...
И заспивам, на топло завита,
без мечти, без копнежи и зов.

И спокойно, и сиво е някак...
Пак по път без засади вървя.
И неонова крушка във мрака
осветява позната врата.

Там ключът е ръждясал отдавна...
В тази толкова сива врата...
Само в сънища в нощите равни
в миг проблясва незнайна звезда.

Тя разпалва копнежи в душата
и събужда приспания зов.
И до светло безумно се мятам
между земна и лунна любов...
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: Wendy
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2008-05-02
прочитания: 96
точки: 22 ( виж далите точки )
коментари: 2 ( виж коментарите )
препоръчано от: 10 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7361
   Автори: 1980
   Произведения: 43685
   Съобщения: 185561
   Лексикони: 1894
   Коментари: 61820
   SMS-и: 776
   Снимки: 4581