Не помня залези - отрекох и слънцата

(в лъчите им намерих само студ)

Не искам полети - намразих небесата

крилата си прерязах - да съм друг...

С възторг посрещах - дяволи във рая

(отварях им небесната врата)

Без глас убиваха - а аз продадох края

за топъл север с шепа яснота...

Но, те ми вярваха - простиха, че съм тесен

(човека е човек - и ще опитва...)

Събраха грешките - пречистиха ги в песен

в едно сърце по-леко от молитва!

И тук умрях - погубен от доверие,

(в болезнено-ревнива свобода)

Последно сбогом - крачка и забвение

клиничната - желана - нищета...

Не помня залези - отрекох и слънцата

(убих ги лесно - с черните луни)

Не искам полети - намразих красотата

оставам дъх от молещи лъчи.