СТРАСТИТЕ НА РАЗУМА

На праг препъната... преди да вляза,

зачакала поредния ти стон...

извикан някъде в безкрая,

положен е пред мен с апломб.

И на ръба на острие живея,

на нечий чужд... зловещ бръснач,

със птиците дали ще оцелея,

в гнездата, ще се скрия в здрач.

Отблъсната, от приказки игриви,

изкъпана във своята мечта,

в очите ми умират самодиви,

родена съм... във твоята зора.

Порязана... от погледа невиждан,

съвземам се след всяка бяла рана,

от тялото... изстисквам до последно,

магичната си сила разпиляна.

Живея там... в кръга на часовете,

със времето умирам паралелно,

за даденото... и назад невзето,

е въздуха издишан за последно.

3.05.2008г

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf