Бумеранг

Полази спомен.

Почука по мъгливото стъкло,

Което гледаше лицето ти...

Отразяваше очите ти.

Дъждовни капки леко удряха душата ти

и поляха изначалото на твоето минало.

Погали себе си със детски пръсти,

погали побелелите коси,

които вятърът пилееше,

когато бягаше към себе си.

Брезите се раплакаха и сълзите оцветиха небето в синьо.

Прегърна своя дом –

запали огнището.

Приготви масата за гости-  

постави утрото в средата...

Ранени...от музика.

Ранени от полета на най-малкото мехурче на дъното на океан.

Ранени си останахме от себе си.

И с детски пръсти давам своето послание,

но със очите на голям,

намерил себе си във този спомен на преминал бумеранг...

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf