За едно приятелство, споделени чувства и за още нещо!
Имах удоволствието да напиша този стих с една моя приятелка, за което й благодаря! автори: MARCHETO_73 и krasimira1 krasimira1: Добре дошла, приятелко! Ела да пием по кафе! Кажи ми само как го предпочиташ - силно ли да бъде и с колко бучки захар? marcheto_73: Кафето аз подсладено го обичам, живота труден и без друго си горчи! krasimira1: Или може би желаеш по-силно питие? Но пък леда е свършил, защото е на лошите хора в душите! marcheto_73: Питиета силни не обичам, от тях глава жестоко ще боли! krasimira1: Кажи приятелко, защо е тъжно твоето сърце? Нима слънцето сутринта не те погали или луната снощи в стаята ти светлината не запали? marcheto_73: Сърцето тъжно е, без любовта останало - слънцето го сгряваше, когато в едно туптеше с другото сърце! Луната само своя лъч прокрадна, в душата ми самотна - да бъде ми другар! krasimira1: Нима красиво цвете като теб увяхва, защото някой го настъпа? Нима прилива среднощен не достигна твоята скала или фара уморен е забравил да покаже пътя към твоята душа? Нима арфата забрави да ти подари своята мелодия вълшебна или усмивката ти изгрева на заем взе, защото му е тъй потребна? marcheto_73: Арфата тъжна песен ще запее, когато види лицето ми в сълзи обляно! Усмивката си аз подарих я на залеза, за да се скрия ат света! krasimira1: Този, който те е наранил - на себе си да е щастлив е забранил, трудно е да тръгне след като глътка от теб е отпил и макар, че не признава - от чудото се еопиянил! marcheto_73: Опиянението му кратко е било, след като набързо си намери - друго младо вино, от което да се опива! krasimira1: Аз зная, че отново той пред вратата твоя ще застане и горещо ще те моли завинаги до тебе да остане. Но ти вече от онова горчивото - истинското вино ще си отпила и няма а чуеш молбите макар, че вече всичко си простила. Приятелко, неусетно времето с теб минава и дано душата твоя днес с красиви мисли да се занимава. Винаги, когато пожелаеш идвай, за да пием по кафе. Прегръщам те силно и искам да се чувстваш добре! marcheto_73: Красиви мигове, споделени с теб, приятелко добра - стоплят моята душа! Твоето добро сърце, моето сърце наранено успокоява - щом с усмивка и дума добра , посрещаш ме ти на мига! Да съм тъжна ти не желаеш, щастие голямо ми желаеш! Да съм винаги усмихната - слънцето в усмивката пленила! krasimira1: Сега върви и ти желая цялото щастие на земата, нека с нежност и красота да ти е изпълнена душата и задължително целуни от мен децата !
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Какво ме вдъхнови?!
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Тази сутрин си говорихме с Марчето и от дума на дума започнах да пиша стих за нея, а се оказа, че и тя пише нещо за мен! Предложих й да обединим усилия и ако резултата ни хареса да публикуваме стиха! За мен беше удоволствие да пиша с теб, приятелко! Прегръщам те! Много ще се радвам един ден да се видим и дори да напишем поредния стих с теб! Винаги си добре дошли при мен!
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
 гласувай за творбата |
 добави в любими |
 изпрати на приятел
 напиши коментар |
 открих грешка |
сигнализирай за нередност
 свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: krasimira1
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 03.05.2008 г.
прочитания: 74
точки: 32 ( виж далите точки )
коментари: 15 ( виж коментарите )
препоръчано от: 15 ( виж препоръчалите )
|
