ПРЕЖИВЯНО

Още си спомням тихия стон,
С който изпращах очите ти тъжни,
Страстна балада с елегичен полутон
Шептеше, че утре историята ще свърши.

Знаехме сутринта всеки сам ще продължи
Да търси радостта си на другиму обречен,
Макар и да се срещнем след време аз и ти -
При следващата среща други ще сме вече.
......................................................................

Рисувах лицето ти по спомен неканен,
Който ме съпътства в дните на тъгата,
Отхвърлях всеки след теб като досаден,
Научих се да бъда силна в самотата.

Къдриците отрязах - задушаваха ме нощем,
Забулена, лицето си намазах с грим,
Събличах безразличието си, но впрочем
И гола носех маската си в този филм.

Изсъхнаха очите ми - нямах си сълзи,
Изплаках си душата - скитница е вече,
Търсеща посока по твоите следи
По пътя към тебе на някъде - далече.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf