|
|
|
|
Начало |
|
Творби |
|
Автори |
|
Клубове |
|
е-издания |
|
е-книжарница |
|
Истории |
|
Лексикони |
|
SMS-и |
|
Форум |
|
Чат |
|
Други |
|
|
|
|
|
А бяхме
А... бяхме заедно Уж те познавах, а Как не те разбрах тогава Че искал си да те целуна Че искал си да те прегърна Че искал си от мене любовта Била съм – твоята мечта... е... Време мина По-тъжно от преди Сега, съм само аз А ти? Сега се сещам, колко глупава жена Била съм аз в наивността Разбрах за истината на сърцето...Не исках да го чувам аз тогава..бях другата... разумната жена, която предпочете сърцето си да пренебрегне... И мина време Още време И ето веч сме днес И някак странно аз се сетих Отново пак за теб... Не, не мисли, че те забравих Нарочно гонех спомени от мен Нарочно мислите си падех Да не нахлуват те във мен... Но... Трябваше да съм такава Трябваше да съм това Не, защото неразбрала, А защото... мислех си, че Съм добра жена... Сега... когато толко време мина Страхувам се да се не виня, Че скромността понякога убива Най-истинската ни мечтакакво пък... вярна си оставам Поне на истина една Бъди или жената – всеотдайна Или Изобщо не бъди жена!!!
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
 гласувай за творбата |
 добави в любими |
 изпрати на приятел
 напиши коментар |
 открих грешка |
сигнализирай за нередност
 свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: demineri
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2008-05-03 г.
прочитания: 59
точки: 15 ( виж далите точки )
коментари: 0 ( виж коментарите )
препоръчано от: 1 ( виж препоръчалите )
|
|
|
|
|
|
| Статистика |
|
Потребители: 7276
Автори: 1945
Произведения: 42496
Съобщения: 169182
Лексикони: 1828
Коментари: 59195
SMS-и: 762
Снимки: 4404
|
|
|
|
|
|
|
|
|
