|
|
|
|
Начало |
|
Творби |
|
Автори |
|
Клубове |
|
е-издания |
|
е-книжарница |
|
Истории |
|
Лексикони |
|
SMS-и |
|
Форум |
|
Чат |
|
Други |
|
|
|
|
|
В изтритите летища да кацат птици и лета
Ах, тези лета...В които житатаса късни, морски рицари.Под небето - книга,с букви, видяни от гларуси. И в дюните - салони за поетиима зарити дни, стихове -от новите луни. Докато,криле на мелници,шумни фрегати,и онези далечни мислипо градските гирлянди,ме тъгуват,като гост.И с моята разсеяност,и с липсата на куфари,лятото учудено ме покани.Под никога неписани,умолително зазоряващи чадъри,с мълчаливите поеми.Към които имам грях,че възрастта -е само поетичен повод...В изтритите летищада кацат птици и лета.
2008-05-04 Павлин Пушкаров
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
 гласувай за творбата |
 добави в любими |
 изпрати на приятел
 напиши коментар |
 открих грешка |
сигнализирай за нередност
 свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: zalez
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 04.05.2008 г.
прочитания: 89
точки: 49 ( виж далите точки )
коментари: 2 ( виж коментарите )
препоръчано от: 30 ( виж препоръчалите )
|
|
|
|
|
|
| Статистика |
|
Потребители: 7078
Автори: 1859
Произведения: 39564
Съобщения: 209472
Лексикони: 1735
Коментари: 54528
SMS-и: 754
Снимки: 4129
online: 41
|
|
|
|
|
|
|
|
|
