носталгично

всеки ден
съдбата си пренасям
в неспокойния ритъм
на живота,
в дни на тревога и горест
надничам
в чужди очи
да търся утеха -
мене все още ме има !

единствено при теб
намирам покоя,
спасен от вечен смут
и самота...
ще се превърна
в пръст,
но няма да изчезна !
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: edimax
раздел: Лирика -> Сюрреалистична
публикувана на: 2008-05-04 г.
прочитания: 177
точки: 74 ( виж далите точки )
коментари: 6 ( виж коментарите )
препоръчано от: 36 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7292
   Автори: 1948
   Произведения: 42747
   Съобщения: 179703
   Лексикони: 1842
   Коментари: 59649
   SMS-и: 763
   Снимки: 4484