ОБИЧ, ДОБРЕ СИ ДОШЛА

Пазя те пролетно чувство,
силно като буйна река.
Преливай във мен,
щастие дарявай сега.

В планината е живеца
на всяка човешка душа.
Поклон пред твореца
на таз неземна красота.

Лъчите пробиват лазура
на коприненото небе.
Слънцето и то празнува
като усмихнато дете.

Върхове в бяло извисени
над боровата гора
и тучни поляни зелени.
Докосната от Бога земя.

Във въздуха трепти
нежна дума една.
Тя всеки ще възроди.
Обич, добре си дошла.

------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: Pobeditel
раздел: Лирика -> Пейзажна
публикувана на: 2008-05-04
прочитания: 122
точки: 51 ( виж далите точки )
коментари: 2 ( виж коментарите )
препоръчано от: 21 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7361
   Автори: 1980
   Произведения: 43685
   Съобщения: 185561
   Лексикони: 1894
   Коментари: 61820
   SMS-и: 776
   Снимки: 4581