Такъв ли е краят?

Очите ни във кърваво горяха,

душите ни - ръждясаха от плач,

сърцата ни, които се презряха,

изгубиха се в скърцащия здрач.

Нощта прокуди ни далечни и прокълнати

да търсим себе си

из трупове на истини преглътнати,

убити в нямо многоточие...

Предсмъртен стон свисти

като изстрел в слепоочие,

разкъсва тишината... не боли.

Безжизненост.

Такъв ли е... краят?

Очите ни последно блеснаха в мрака,

душите ни - сбогуваха  се тук,

две сърца в раздялата се сляха...

Вечност ли е...

Или само вечен студ?

Ще се познаем ли някога, някъде...

Може би в Рая...

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf