Накъде ли птиците отиват? Простора син е техен, със слънчевия лъч играят, гонят облаците бели... Вятърът ги брули, дъжда ги вали, а те не спират - все летят, летят...
И аз пътувам. Без да спирам. Но... в мечтите. А те ме носят пак към теб - мъча се да те докосна, не мога да те стигна и те превръщам във... сълза.