ОТКАЗАНО

Във теб... отказах да повярвам,

напразен беше всеки вик,

безбожно себе си порязвах,

загърбвах... късах всеки миг.

Отдалечена... пагубно стоях,

във ролята си, влизах постепенно,

превърнах те, в изгубена мечта

и този разговор ще бъде за последно.

По пътя... дири не оставях,

прелитах, над издъхнали цветя,

погребвах, бели пеперуди,

заравях се... сама в пръстта.

Във теб... отказах да повярвам,

избягах, рано сутринта,

на разума за съжаление угаждах,

заминах си с последната сълза.

Сега е късно... времето е спряло,

но, ти върви... звездите приюти,

във лоното си, тихо се завръщай,

ти, там си силен... другото боли.

4.05.2008г.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf