В дъга от майски дъжд

Светла съм.
На облака в окото сиво се родих.
Пораснах във примигането му
от слънчевия блясък.
Топла съм. Но съм сама.
Тъжна съм.
И се изплаках.
От облачкови клепки се търкулнах.
През боровите нови резедави връхчета
преминах и покапах
в косите на разцъфнал майски сняг.
Във белите къдрици се промуших,
до клонче тъничко докоснах се
и сгуших се в листенце малко.
По устните зелени го целунах,
усмихнах го и то ме спусна,
по тънките си венички
от изумрудено 
ме плъзна до тревичка,
протегнала към мен
меките си островърхи пръсти.
Прегърна ме с омаен аромат -
тревисто ме положи в свойта стъпка
до семенце едно.
С дъждовен смях потънах там.
Не съм сама. Не съм и тъжна.
Капка съм. Бистра.
Под розовите кестенови свещи.
В дъга от майски дъжд -
на пролетни желания за покълване...

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf