|
|
|
|
Начало |
|
Творби |
|
Автори |
|
Клубове |
|
е-издания |
|
е-книжарница |
|
Истории |
|
Лексикони |
|
SMS-и |
|
Форум |
|
Чат |
|
Други |
|
|
|
|
|
Не искам с тебе да деля
Сгъсти се врялата чорба на времето,
което трябва да раздавам неохотно
на тез, с които нямам нищо общо
и тровят суетата ми жестоко.
Един единствен грях съм сторила -
Човек съм -
и без дори да съм го искала,
тъй по човешки са мнавали и
дните ми, и много неуврели нощи.
Вечерята си давах на врага, но
той поиска моята закуска, а нищо
никому не мисля, че дължа и
мъничко започвам да се вкисвам.
А всъщност, май, чорбата нямам право
да деля, не съм я аз наготвила за чужди.
Една ли стана границата на труда и
придобитото от крадените нужди.
Вземи си суетата и мига,
хвърли ги в някое огнище,
от теб не искам нито капка,
нито залък, нито вещите от
твоето всичко.
Топлотата дето съм я давала
и тази дето съм я получавала -
паничка от вечерята на времето -
не се измерва с безсмислени въздишки.
Не си мисли, че имаш нещо за разделяне,
защото твоето всичко, за мен е Нищо.
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
 гласувай за творбата |
 добави в любими |
 изпрати на приятел
 напиши коментар |
 открих грешка |
сигнализирай за нередност
 свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: daria_georgievna
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2008-05-04
прочитания: 111
точки: 25 ( виж далите точки )
коментари: 0 ( виж коментарите )
препоръчано от: 7 ( виж препоръчалите )
|
|
|
|
|
|
| Статистика |
|
Потребители: 7722
Автори: 2101
Произведения: 48596
Съобщения: 214098
Лексикони: 2292
Коментари: 73160
SMS-и: 806
Снимки: 4937
|
|
|
|
|
|
|
|
|
