*** С ропот между устните и с паяжина в мозъка, безчувствени към чувствата прави ни склерозата.
И вместо да разлистваме живота лист след листа, плаши се от рискове паметта ни чиста.
Щем или не щем живота доживяваме - празно, кухо време на обезцветяване.
Като метла за вятър, като мастилница пробита. Като стар приятел, който за името си пита...
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------