Щом на пръсти търкулне се залеза

и небето изтинало дъх затаи,

ще се сгъсти самотата в душата ми

и ще кърти отломъци от моите мечти.

Пак в мен ще заплаче старата болка

и тялото ми, иглийно студът ще боде,

ще отмерва часовникът ритъма бавно

във безсънните ми празни очи.

Неспоходен от ласка и обич духа ми,

ще сплете един тежък куплет.

Нахлули думите в мен като бесни -

нахалост ще стрелят по моето сърце.