Вики II - Пролет

Пробудена от хор на чучулиги,
изгубена от чакане си ти.
Но време е след зимните вериги
в очите слънце да блести.

И всички незапалени огньове,
е време пак да загорят.
Тук всеки шепот е любовен
дори листата си шептят.

Последвай тяхната поличба,
тъгата във очите си изтрий.
Че време е за пролетна сеитба
когато зимата заспи...

Виж "Вики I-Зима"

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf