НА М.

НА М.

Когато се прибираш с личната си нищета
Търсиш утеха, разяждан от самосъжаление,
Чувстваш се неразбран, а се криеш зад суета -
Тогава ти липсвам като нежно вдъхновение.

Подтиснат трепериш, замислен над въпроси,
А силата на тялото по този е безсилна -
Въпросът ти за избора, надеждите ти боси,
Животът ти е битка, хаотична и безспирна.

Когато и инатa си безсмислен притаиш,
Тайничко от другите в моменти като този,
Уморен от лицемерие опитай да простиш
На себе си за всичките загубени залози.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf