Жена ми се разхожда по брега

Небето - синя роза - луднал вятър.
Озона дъхав - пролетно широк.
Дъга протяга в топъл жест ръката
за летен, пълноводен, морски скок.

И думите по-весело прохождат,
повлича поглед луди хвърчила...
Безсилни - планините не пробождат
разтворени за полети крила.

Разсъмването,
кръгло като смисъл на светла цялост,
плисва добрина...
и лунички
след дълго ръкостискане бележат лятно
влюбена жена.

А пясъкът под стъпките излизва
подтичването живо по брега,
отпива вятър в разкопчана риза
от синя роза къпана роса...

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf