|
Пътят е един, а улиците са много
Сама съм в тъмното и е студено… Цялата потъвам в черен мрак. Студът нахлува в душата ми, а безпътната мисъл се лута из обърканите улици на безкраен лабиринт. Чувствам се слаба и объркана. Съзнанието ми е изпълнено с хиляди въпроси. Питам се коя съм, в какво вярвам, кой е моят път в живота и как да го извървя. Струва ли си да продължавам да вървя по объркани улички или да намеря пътя към постигането на целите си. В съзнанието ми нахлува цитат от едно мое стихотворение: И като луда се вплитам безсмислено,
в лабиринти без изход – объркани…
Студът става все по-остър и пронизващ, когато вярата в доброто и в силата на красотата, както и в истинските неща в живота се разколебава, в резултат на погубените ценности и аморални действия и постъпки на „представители” от „нашето” съвремие. Чувствам се слаба, неспособна да определя кой е верният път за мен, сред множеството улички. Прошепвам си отново част от моето стихотворение: Не са за мен житейските дилеми -
паднала в битка жестока, неравна.
Безсилна съм пред лицемерието на фалшиви приятели и пред блясъка на измамни висоти, защото те задушават и замъгляват всяка чиста мисъл. Слаба съм, защото нараняват и ограбват всичко красиво. Объркана съм, защото изглеждат щастливи, макар да осъзнавам, че не са. За тях моят път е улица, но за мен техните улици са път. Аз няма да избера техния път, нито те ще вървят по моите улици, защото знам, че у дома ме чакат две пълни с блясък и възхищение очи. Очи, който очакват да доизградя силната личност у себе си, които вярват, че ще остана вярна на идеалите им, които мечтаят да ме видят порасналото вече момиче, вярно на принципите, които са ми завещали. Защото моят път води началото си от честността, добротата и уважението, с който съм възпитана, преминава през отстояването на тези принципите и ще завърши с удовлетворението от достойно изживения живот. Моят път е пътят на честността, справедливостта, верността към себе си, вярата в доброто у човека. Моят път е изпитание за силата и духа, за верността на дълга и най-вече за верността към себе си. Всеки от нас прави своя избор за житейска позиция и поведение. Този избор е пътят, който всеки решава да извърви. Дали това е трудният път на сърцето или носещия удовлетворение път на дълга, всеки сам преценява. Моментът на избор е този, в който човек сам избира своя път, сред множеството улици. Не случайно животът ни представлява своеобразен кръстопът, но за съжаление на най-важните кръстопътища на живота няма пътни знаци. Направеният избор ми дава сила да следвам пътя си. Потъвам в светлината на вярата, че ще успея да извървя пътя си до край. Спомням си цитат от едно стихотворение на Матей Шопкин: Пред нас сияят искрометни цели и пътят ни напред ще продължи.
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
 гласувай за творбата |
 добави в любими |
 изпрати на приятел
 напиши коментар |
 открих грешка |
сигнализирай за нередност
 свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: mariace
раздел: Проза -> Есета
публикувана на: 2008-05-04
прочитания: 79
точки: 16 ( виж далите точки )
коментари: 0 ( виж коментарите )
препоръчано от: 1 ( виж препоръчалите )
|
|
|
|
|
|
| Статистика |
|
Потребители: 7554
Автори: 2042
Произведения: 45998
Съобщения: 204684
Лексикони: 2049
Коментари: 68665
SMS-и: 800
Снимки: 4700
|
|
|
