Дори и ангелите падат

Дори и ангелите падат,

дори и птиците кацат.

Дори усмивката на лицето избледнява,

когато нещо тъжно чуеш ти.

Сърцето ми се къса,

от болка ще се пръсне.

Радостта на любимите ми хора

се превърна в жива рана.

Усмивките им тъй светли и омайни

започнаха бавничко да тлеят.

Сега в душите си усещат мраз,

който ще ги погуби в тоз тъжен час.

Дори и ангелите падат,

но когато падат - те отново се изправят.

Дори крилцата им да са счупени,

Господ ще ги заздрави

и отново ще политнат към райските мечти.

На хората добри, Той любов и щастие ще дари,

защото ангели земни са те, нали ?

И ето - вече си е навик ангелче да падне,

но помощ има винаги кой да му окаже.

Може този ангел да не е небесен,

а от майката земна роден,

а тоз, който ръка ще подаде - няма Господ да е,

а твоят принц от детските ти мечти.

Затова върви, падни, стани

и с усмивка по пъя си пак продължи!

Някой ръка ще подаде, когато паднеш

и внимавай за ангела земен да не забравиш...

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf