Обичам моят Шоколино Обичам звездите... карат ме да мечтая
Обичам Луната... заради тъгата
Обичам Слънцето - за топлината
А теб - Шоколино - за тишината
Обичам да ти говоря,
Когато мълчиш
Така неподвижен и сякаш, че спиш
Обичам да те ревнувам,
Когато заспиваш, защото не зная
Коя, освен мен ще разсмиваш
Обичам да се събличам
Пред твойте очи, защото
Изгряват в тях блестящи искри
Усещам тогава ръцете ти аз
На място, което си знаем само ти и аз
Обичам да те погаля по устните с пръст
Очите да гледам, а устните да шептят
Слова нежни за тебе любими
От болка, на глас недопустими
Обичам тези малки неща,
Които за мен... са всичко на света!
Това е Тя, може би - Любовта!