Спирка за двама

Предчувствие във въздуха витае...

Но толкова несбъднати предчувствия

поставиха началото след края,

че почва вече да горчи на устните

целувката, която като полъх

премина в тъжната дъждовна вечер.

Започвам да се влюбвам в теб отново.

Такава обич, казват, е обречена.

Такава късна рецидивна обич

не може нищо хубаво да носи.

Искра припламва, ала буен огън

не се разпалва от надежди боси.

Два полюса със теб ще си останем.

А толкова заряд таим в сърцата!

Но трудно заздравява стара рана

и дваж по-трудно се развързва вятър.

Не ме целувай повече! Не гледай

с такъв копнеж в очите неизречен.

Случайната ни среща бе последна,

последна спирка в пътя ни към вечност.

.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf