Сладка надежда

Загубих представа за времето
не помня кога си замина,
не зная кога ще се върнеш...
Не зная къде си и как си -
далеко, през девет морета,
на другия край на Земята.
Съдбата така ме ориса -
самотен да гледам в небето,
да питам, разпитвам белия облак,
как ли живееш? и помниш ли ме още ти?
Спомени само сега ме съпътвстват.
Пазя в сърцето си сладка надежда,
че пак ще е хубаво, че пак ще се срещнем!
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: Awake
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2008-05-04
прочитания: 130
точки: 23 ( виж далите точки )
коментари: 1 ( виж коментарите )
препоръчано от: 10 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7722
   Автори: 2101
   Произведения: 48584
   Съобщения: 213817
   Лексикони: 2292
   Коментари: 73136
   SMS-и: 806
   Снимки: 4937