Прошка

Заслужих навярно греха си,

(безгрешните може би плачат),

забравили сладката прошка,

която изпълва те с святост.

Разкъсах гнева си със зъби,

вкусът на кръвта ме опари,

поисках от мен да изчистя,

порочно заспалите твари.

Изкъпах се в кратки молитви,

(забравила бях да се моля)

и сякаш тогава почувствах,

че пак съм на себе си своя.

Запалих изгаснали свещи,

във храма на моето тяло,

прашасал и някак запуснат,

намерих да чака олтарът.

И аз се поднесох, а чезнеше,

зад мене пак сянка на минало...

Когато отворих очите си,

простеното вече умираше.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf