ЖЕНА

Поръсена от нечий шепот,

измислена на клоните в съня,

на белота неистово обречена,

превземана от мислите в деня.

Изпята... в звуци и стенания,

наречена със името Жена,

на кладата завързана в съзвучия,

заплетена във чужди сетива.

Загърбена от хорско изумление,

превзела себе си с божествена ръка,

в съдбата си открила изкупление,

откраднала на пеперудите духа.

Измислена... във образите чужди,

невидима оставам... прикована,

с лъчистите си помисли пробуждам,

Егото за прозаичната размяна.

И вдъхновено... бавно ще изричам,

поредните слова в нощта изгрели,

разсичана... отново ще предричам,

убийството извършено с дантели.

5.05.2008г.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf