ПЛАЧЕЩИ ЦИГУЛКИ

От плачещи цигулки... съм родена,

стаена съм във капеща сълза,

от звуците съм обсебена

и вятъра е... нощна тишина.

Гласа ти... нищо не говори,

Луната заглуши го на разсъмване,

от поривите преобърнат смело,

животът ми е... само сбъдване.

Душата ми е място за обичане

и за зачеване на бели сетива,

и виковете... вече са отричане,

на мен, на теб... на вечността.

От нощни пеперуди бягам,

от липсата... извайвам любовта,

от кладите на хиляди прокажени,

събирам пепел и разстилам я с тъга.

От плачещи цигулки... съм родена,

отгледана... от цветната зора,

във голотата си съм пременена,

изваяна... във стона на звука.

5.05.2008г.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf