Начената любов

Когато гневно се отърсваш

от прилива на хладна нежност,

душата си неистово претърсваш

с бяла до сияние небрежност,

какво очакваш ти тогава,

усмивка на начената любов,

която тегне сред забрава,

притулена в неискрен зов?!

Когато пак крещиш от болка

в залеза на бляскава луна,

затваряйки кръга във обиколка,

заливан с призивна вълна,

какво очакваш ти тогава,

сълзата на начената любов,

която не върви по права

и обикаля в порив нов?!

Когато си изминал пътя,

изсечен в стъпалата сред скали,

надежда слаба си прикътал,

че дъжд измамен не вали,

какво очакваш ти тогава,

признание, начената любов,

в прахта по-силен се изправяш

преди да те завият със покров?!

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf