Няма да се върна ( Невежи вопли )

Невежи вопли спомени прегръщат,

Явявайки се с чужди имена.

Миражи във реалност се превръщат,

А истини изгарят любовта!

Дали ще бъда някога щастлива?

Адресът, от сърцето заличен...

Съзнанието - крехко и чупливо...

Едва ли ще ми липсваш някой ден!

Въздишка бяла... Обич във безкрая!

Ъгли и сенки ще ме приютят...

Разкайвайки се пак ще ме желаеш!

Навярно ще поема своя път!

А тебе чужди клетви ще тешат...

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf