Земен път

Магьоснице дивна, древна ориснице,

още ли скиташ в света като скитница,

свързваш с думи разпръснати мостове,

истини дириш с Христови апостоли,

брънка по брънка надежди изплиташ,

в черни небета съзвездия вплиташ,

разпръсваш страдания, прогонваш неискреност,

сълзи проливаш с болка неистова,

вяра, надежда и обич даряваш,

стари вражди, войни прекратяваш...

Вещице стара в пространствата влюбена,

властваш над царства в мрака изгубени,

където в ъглите спят водоскоци,

където реките са кални потоци,

където лъчите на вярата гаснат,

децата горките без детство порастват,

където актьори с маски на феи

вместо на сцена по улици пеят,

а просяци мръсни одежди разкъсани

с неми гримаси разпъват на кръстове...

Могъща владетелко, късаща нишката

на земния път, суетен живот,

повярвай в сълзите, не крия въздишките,

съдба си, сега си на ход.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf