Новолуние в два след полунощ...

Новолуние...
Мислите ми спят
върху бялото рамо на тъгата.
Косите си
от разплакани облаци
тя разплита
и люлее нощта.
Късно е...
Или може би рано.
Два след полунощ.
Тишина...

Руша и себе си разрушавам -
това е цената да бъдеш лош.
Да забравям и прощавам
си забранявам.
Чувствата са ненужен разкош.

В тази нощ
ще се раждам
и умирам
до първи петли...
И малко след това.
Като цвят на пустинен кактус.
Като магия.
Новолуние...
Два след полунощ.

------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: Gentiana
раздел: Лирика -> Сюрреалистична
публикувана на: 2008-05-05
прочитания: 101
точки: 28 ( виж далите точки )
коментари: 3 ( виж коментарите )
препоръчано от: 9 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7361
   Автори: 1980
   Произведения: 43685
   Съобщения: 185561
   Лексикони: 1894
   Коментари: 61820
   SMS-и: 776
   Снимки: 4581