След гурбет

Какво нещо вчера ми са случи
ни можите са сети, амъ никога.
Във къщи имами си вечи кучи...
А с негу и дядуту са прибра.
Нямаши гу, мъ ут колку времи
дажи ни си спомням (склироза).
Но то туй съ минъли прублеми,
сига ут новити по са тормозя...
В Париж да припичели, на гурбет
моичкия беши по земите френски,
та вчера си пристига, със самолет
гледъм гу слизъ - саму пу бански.
Багажи, чанти, куфари... ни един.
Викъм си - туй сигурну е грешка,
чи то, пучти фрънцузки гуспудин
ни мож си доди съфсем без дрешка.
Знам, има митове, чи днес жинити
били си гледали саму интиреса,
пък интиреса им бил в... парити.
Моя тъй пу бански... ни ми хареса.
Щоту очаквах след такваз раздяла
да носи туй - унуй, пари спестени,
а той си води кучи, в украскъ бяла
дету гледа с очи кръгли и големи.
Мъж ми и той съ укукорил съфсем
дуволен и ухилен, сякаш е герой...
„- Успях жена - вика - ши създадем
бизнес печеливш, за хора от сой!
Ей това куче специално е обучено,
затуй в него вложих всичките пари -
от съвсем малко кутре то е научено
трюфел да търси из френските гори.
Над село що гора голяма, няма край
а тези гъби знам, струват хилядарки."
Е хубаво,казвам, ала в елхов лес знай,
най-много да намери няколко шишарки.

 05.05.2008г

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf