Изследователи (епизод 6)

Изследователи

Епизод 6

Другите планети

Отправихме се към вътрешността на системата, за да изследваме и нея. На първата разгледана от нас планета не открихме, за съжаление, разумни същества, но открихме техни следи, оставени на обезлюдената планета.

За да изследваме останалите планети, не беше необходимо да местим изследователската станция. Пуснахме няколко спътника и „Следвачи”.

Според направените изследвания всички останали големи планети в системата бяха газови гиганти. До тук нищо ново – всички те бяха изградени от плътна газова мантия – предимно от хелий и водород. На четвъртата планета атмосферата, може би на около 8000 мили разстояние от повърхността, бе само метан. Под метановата покривка от газ, вероятно имаше океан от вода. Водата в тази част на планетата бе с много висока температура и налягане. Следователно, там не можеше да се породи живот. На повърхността на газовия гигант съществуваха множество разтворени в гъстия газ органични съединения. Интересното е, че на повърхността температурата на планетата беше в много ниски граници, а върху водната повърхност - много висока. По средата, в средните дялове на атмосферата температурата на планетата бе с стойности такива каквито вероятно е имало, когато Земята се е зараждала, както и същите условия – налягане, влажност и органични съединения. Ние знаехме, че не е възможно съществуването на разумен, но на органичен живот не бе толкова нереалистично. Все пак след подробни изследвания не установихме много високо структурни органични съединения. Повечето полимери, които открихме, се срещаха в нефта. Първата планета нарекохме Гупту прима- газов гигант, втората планета имаше име Гупту, а третата, която беше три пъти по-огромна от Юпитер, нарекохме Тримакса (заради големината й), а четвъртата планета нарекохме Синият Юпитер, тъй като планетата имаше големината на Юпитер и приличаше по другите характеристики на Нептун. Петата газова голяма планета нарекохме на известния астроном Хабъл. Останалите кръстихме Гупту и пореден номер след името.

Интерес представляваха малките планети, спътници на газовите гиганти. Около Тримакс се въртеше голям спътник с размерите на Земята. На повърхността му изригваха вулкани. Атмосферата на тази планета беше доста първична. Азотът преобладаваше, а другият газ, който насищаше атмосферата, беше въглеродният диоксид - съединение, което се използва от растенията на Земята за процеса на фотосинтеза. Това, което беше трудно да се обясни, бе голямото количество на тежки метали, които трудно се разпадаха. Повечето от материалите на планетата имаха нехарактерни изотопи. Върху човешкия организъм биха имали пагубно влияние поради високото радиоактивно лъчение. Спътникът на Тримакс решихме да наречем Химера. Гравитацията на планетата също бе необичайно по-висока от колкото първоначалното предположение. Другият голям спътник Аград беше малко по-малък, а въртенето му спрямо Тримакс бе в противоположна посока на останалите спътници. Движенията около оста си той правеше странично. Повърхността му беше осеяна с кратери, сива силикатна повърхност. На него имаше високи планини и много ниски долини, доказателство за тектонични движения. В дъното на някой от кратерите открихме фосили - вероятно от някакъв вид мекотели. Това доказваше, че на тази планета е имало живот преди много години. Другата възможност бе, някое голямо парче от току що разбила се планета да беше направило тези кратери и в тях да са останали случайно тези фосили. Резултатите показваха, че вече над 10000 земни години на планетата е нямало движение на тектоничните плочи, или изригване на вулкани. Това само може да докаже, че ако е имало някакъв разумен свят, то той е бил преди много години тук на това място. На третата по големина планета, голяма може би колкото Ганимед (Юпитеров спътник), въртяща се около Тримакс имаше следи от живот... Там намерихме отново пирамиди, този път те бяха по малки. На повърхността на спътника имаше два замръзнали океана – единия на екватора, а другия на южния полюс, и двата с големина малко по малки от северния ледовит океан, както и няколко по големи езера. Всички те бяха съставени от вода, а повърхността, беше съставена от втвърден метан, железни окоси, някой тежки метали, и серни окиси. Атмосферата беше съставена главно от азот, плътна обвивка от метан и амоняк. Въпреки тези условия, на Акупро (така наречената от нас планета) съществуваха тези пирамиди, необяснимо за нас и тук. Следи от органичен живот не открихме, въпреки всичките ни усилия.

- Това, което наблюдаваме в тази система е, че някаква катастрофа е унищожила целия живот и всички структури и форми на живот от преди около 10000 земни години.

Казах на всеослушание пред екипажа ми.

- Капитане - каза Марк – ясно става, че на всички планети на който е било възможно да се посее живот Гуптиянците са го сторили. Въпроса е че нещо ги е премахнало от лицето на вселенския всемир. Каквото и да е било тази система не може да ни даде кой знай каква информация за настоящо живеещи организми. Сигналите пускани тук са били от преди хиляди години. Като някакво ЕС-О-ЕС, което се опива да предупреди за някакъв страшен катаклизъм.

- Смятам, – каза доктор Зет – че върховна сила е погубила силните на деня. Невъзможно е толкова развита цивилизация да изчезне от веднъж. Та те са пътували в космоса, като нас, нима, няма да има оцелели.

- Ами ако си прав за едно докторе. – Обърнах се и погледнах право през очилата в кафявите му очи. – Ами ако са летели... Това означава, че може просто да са напуснали планетата си като нас. Възможно е да са някъде в космоса и също като нас да се ровят в нечие минало и да го разглеждат, като досие на стар престъпник.

- Всичко е възможно, – каза скептично Бето – но едва ли ще разберем истината ако останем още в тази система.

- Прав си нека да се отправим към нови светове и да изследваме и изучим нови планети, същества и разум...

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf