Кратък път

Когато времето избира кратък път,
през мен минава.
Подпирам гръб на дънера широк
и чувам стъпки в подове изгнили,
полягам над съсечено дърво...
короните - зелената и моята
безсилно се търкулват към пръстта...
Тече вода,
присипнал глас е ехото на извора,
а лодки - наредените листа
кръжат по кръговете,
на които се разпадам...
и
дъното е утаена болка,
задържаният въздух - последното съмнение...
безмълвно.
А тук и Бога е забравил
зелените води,
в които се събират пътища...
от мен по-кратки.

------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: benelina
раздел: Лирика -> Философска
публикувана на: 2008-05-05 г.
прочитания: 105
точки: 33 ( виж далите точки )
коментари: 3 ( виж коментарите )
препоръчано от: 20 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7292
   Автори: 1948
   Произведения: 42724
   Съобщения: 178605
   Лексикони: 1842
   Коментари: 59586
   SMS-и: 763
   Снимки: 4483