ОРИЕНТБУЛГАР

Живеех аз в страна - Ориентбулгар,
бе слънчева, от рая благодат.
Там имаше какво ли не,
море, планини докоснати от бог.

Живеех аз в страна - Ориенбулгар,
но странно проклятие тегнеше над ней.
Хората уж кресливи а покорни,
когато камшика край тях заплющи.

Аз храмове там видях и богомолци,
но те нямаха от бога страх.
Свещи палеха а вън кълняха
и зависта в очите им видях.

Един не издържа, провикна се
и в миг към него канонада.
За посмешище, чучело го взеха
и разнасяха го из цялата страна.

Живеех аз в страна Ориентбулгар,
там хората като вълци бяха.
Подхвърляха им оглозган кокъл
а те за него в бой вред мряха.

Живеех аз в страна - Ориентбулгар
и пускаха сред народа - КУКА.
В мислите им влизаха, в душите,
профилактика, та смелостта да изцедят.

Живеех аз в страна - Ориентбулгар,
там рай бе, върлуваше Сатаната.
Без морал, без вяра, без надежда,
от дявола страната бе превзета.

31.01.2007
ДЖУЛИЯ БЕЛ

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf