Дим... Издига се в небето и се разпилява... изчезва без следа, а се ражда от пламък, от искра. Пламъкът свети и топли като поглед, като усмивка или дума, макар и една.
Спомен... Като дим изчезва, но топли като пламък или мокрее както утринна роса.
Изчезва дим, бледнее спомен... Но ти... несъзнателно и винаги оставаш с мен.