Океанът и Земята

Преди милиарди години нашата планета Земя не съществувала. В мрачния и необятен хаос нямало живот. По-късно Бог създал планетите. Първо сътворил Земята. В началото тя била много самотна, но Бог продължавал да твори.

Отначало Земята се окичила с дървета, цветя. В зелените й коси пеели птички. Тя вече не се чувствала толкова самотна, имала много приятели. Всяка сутрин слънцето я поздравявало с първите си лъчи, а облаците измивали зелените й коси. Най-много Земята се радвала на Океан. Сутрин той изглаждал бреговете й, целувал нежно с вълните си пясъчното й лице. Океанът и Земята се обичали и били много щастливи. Те и двамата били красиви. Сините води на Океана били толкова чисти и дълбоки, че се виждало дори дъното му и всички негови обитатели. А водата му била сладка, защото всеки ден Земята го дарявала с радост и много любов. Океанът и Земята били щастливи, докато Бог не създал хората.

Минали много години и хората започнали да строят сгради, да берат цветята й, да унищожават плодовете и животните й, да секат дърветата й. Неразумните хора построили фабрики и заводи, които замърсявали въздуха. Застинала усмивката на Земята, тя започнала да се задушава. Но й оставала любовта и нейният любим - Океан. Но той също страдал от хората. Водите му не били вече кристалночисти, кораби плували по него, а хората ловели и избивали обитателите му. Но той продължавал да обича Земята, всеки ден милвал бреговете й, и се усмихвал на слънцето, защото обичал и бил обичан. Хората все настъпвали, а техните поражения ставали все повече и повече.

Земята се помолила на Небето с дъждовните си облаци да отблъсне хората. Небето се съжалило над Земята, със силните си дъждове прогонило хората от пясъчното й лице. Те се прибрали по домовете си, а Земята отново докоснала с пясъчните си устни водите на Океана, но те не били вече сладки. Той плачел със солени сълзи и се обърнал към своята любима:

- Земя, прости ми! Само един ден в годината ние ще бъдем истински щастливи. Това ще е денят, когато Небето ще ме залива с дъждовни капки, а слънцето ще залязва и ще изпраща лъчите си само за нас. Тогава вълните ми отново ще се впият в пясъчните ти устни истински, както в най-щастливите ни години.

Океанът целунал Земята в дълга безпаметна целувка...

Всяка година двамата влюбени чакат този миг, когато Небето ще заплаче със сладките си сълзи, а слънцето с топлите си лъчи ще огрее целувката на Земята и Океана.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf