За музиката на деня, която беше пожелана от звезда

Една угаснала звезда,

когато падаше си пожела

да бъде моя нощ,

да бъде светлата дъга

на утрото, което ще посрещна,

преди да е посегнало 

да съблече от себе си

последната ефирна дреха

и да отвори 

за небето музиката,

която този ден ще заромоли

със пръстите на светлината

по струните-лъчи 

на слънчевата арфа

и с окарината на вятъра,

приседнал в старото дърво,

отседнало върху скалата.

А боровете ще разказват 

с шума в игличките си

за спомените на морето,

което е оставило целувки

от вкаменелите черупки

на царици-миди и на вълните си…

Денят въздъхна, 

отвори си прозорците

и вдигна палка.

По улиците, по балконите,

по покривите, в клоните

заемаха местата си

първите слушатели…

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf