Преседнала дума

След малко знаят, пак ще мръкне.
Бездомни ще висят отново жиците.
Бледа и нащърбена луна ще щръкне,
а те насляпо ще броят звездиците.

Сивото в настръхналата перушина
ще напомня, че денят остана гладен.
Не почака малко. Просто си замина,
извалял се като облак мрачно хладен.

Нощта пак ги изпраща до комините,
където издимява топлината на дома,
надбягвайки се тъжно със годините,
повлякла в себе си частици от сърца.

Врабчетата се радват на трохичка,
дори да е опарила за мъничко крилото.
Във друг живот не сме ли били птичка?
Гладно ми пресяда думата - защото...

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf