Върнах се...

Върнах се...
Тук съм...
Отвори ми!
Приеми ме!
Прегърни ме
както само ти...
Гушни ме...
Твой съм...
Няма да си ходя вече...
Няма да накъсвам нощите
звездите няма да събирам
и луната няма да проклинам
че на теб прилича
а ще я обичам
както само ти...
Морето сам ще взема в шепи
за да те измия
от тревогите
с любов
и с устни ще те прочета
и всяка нощ ще те прочитам
ще те пея
ще те сричам
ще те шепна
докато изчерпя думите
сълзите
докато не пресуша
очите
докато ме милват
както само ти...

Върнах се...
Щастлив съм...
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: robertsmith
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2008-05-06
прочитания: 151
точки: 35 ( виж далите точки )
коментари: 4 ( виж коментарите )
препоръчано от: 14 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7361
   Автори: 1980
   Произведения: 43685
   Съобщения: 185561
   Лексикони: 1894
   Коментари: 61820
   SMS-и: 776
   Снимки: 4581